{Why Abandoned Roads}

Пътуване. Живот. За мен по смисъл това са едни и същи думи, формулиращи човешкия път. От дете съм решителен по характер и любопитен към природата и тези две черти в мен винаги ме тласкат напред. Но никой не е приключенец по рождение. Аз станах такъв, когато една сутрин се събудих и реших да се впусна в откривателство, защото най-силното ми желание е да науча повече за живота и да го вземе в ръцете си.

Когато пътувам със собствени сили, аз съм в пълен допир с всичко наоколо, разчитам изцяло на себе си и виждам нещата по съвършено различен начин. Времето на път прекарвам в долавяне и в размисъл върху теренa и звуците, върху миналото и мечтите. Интуицията, инстинктът, вдъхновението – всичко, което ми е нужно, идва отвътре и аз ставам част от пътя, усещайки гледките, които наблюдавам. Чувството за присъствие е внушително. Истински става пътят, по който вдигам прах под краката си и разсъждавайки в пълно спокойствие, всеки ден откривам нещо новo в себе си, без да бързам и без чувство, че губя времето си.

*всичко е подвластно на Времето и Промяната
{all is bound by Time and Change}

С годините все повече се пристрацтявам към забравените пътища, към изначалната природа на пустините и джунглите, макар че всеки път, когато навлизам сам в природата, тя ми изглежда огромна и застрашителна и въпреки това вярвам, че трябва да се оставя на милостта й.
Виещите се реки, стръмните и гъсти участъци в планините са много по-близки до мен, отколкото стеснените бетонни прегради на затворените пространства. Такива са и пътеките в природата, оставени от животни или древните маршрути на Азия без заведения и реклами.Там има пътища, в които дърветата, скалите и реките мога да се пипнат с ръка, пътища, където децата тичат след мен, където хората спират конете си, за да видят кой идва, и след като ме попитат от колко време пътувам, ме канят в колибата си, където ми предлагат чай.
Целият ритъм на живот на тези хора е различен, защото те винаги са пътували за да съществуват.

А ние така бързаме, че нямаме време да разговаряме. Резултатът от това е безкрайна празнота и съжаление, което години по-късно ни оставя да се чудим къде е отишло всичко.  Трябва да проумеем онова, което е очевидно: запазването на планетата зависи единствено от нашето отношение към живота. Вярвам, че човек трябва да погледне в себе си по-дълбоко, да прояви упоритост към симптомите под повърхността, защото забравените пътища не могат да се открият веднага.
Моята мотивация да ги търся идва от перспективата за личностното ми израстване и любовта ми към земята. Споделени, те имат силата да вдъхновяват всеки друг да следва мечтите си, без значение какви са те.

Сред безкрайния вятър, когато гледам към простора на земята,
усещам в тази степ нещо, което идва само, когато човек се е смирил.
Нещо, което съществува само в човешкото сърце.

*the lotus flower is a symbol for purity and enlightenment

lhamsuren philip
{explore.further}

49°46’35.00″ N
107°30’58.00″ E

*adventurer, writer and father