* rio – река
** selva- джунгла
*** beber – пия
**** cachorro – куче

Това бе втория ми проект от серията „забравените пътища“ и мога смело да кажа, че е и най-любимия. Ако Монголия е моя корен, то Амазония са моите криле. Това е най-голямата дива територия на планетата и последния естествен рай на Земята. Тази природа, която все още има силата да се защитава от лапите на цивилизацията, е моят най-голям и строг учител. В нейните недра се чувствам уязвим и влюбен така, както всяко дете се чувства до сърцето на Майката Природа. Амазония за мен не е екзотика, поредна спирка за приключения или бягство от свързания ни свят. За мен тя е сърцето на Земята и нейната прегръдка е здрава и завинаги.

Затова в края на януари се отправих към Амазония с шестима приключенци, за да споделя този удивителен свят. За две седмици успяхме да плаваме нагоре по течението на Рио Негро, да посетим заселници и индиански общности, да се потопим в каскадите на водопади, закътани в джунглата. Никой от тях не беше стъпвал в тропическа гора, но това, което видях в очите им, докато бяхме заедно, бе онзи зелен огън, с който могат да се заразят само, когато имат контакт със селвата. Амазония покорява любопитните и изпълва със страх останалите. Това пътуване ми помогна да споделя моите мечти и преживявания. И сега знам, че в България има хора, които използват в едно изречение думите – любов и Амазония. Само с подкрепата на такива като тях мога да разширя кръга на страстта ми към приключенията.