По река Дунав все още има самотни и спокойни кътчета, диви острови съхранили първичността на голямата река. Там все още може да срещнеш речните хора, тези които всекидневно се борят за улова си, който днес е все по-скромен. Един ден когато свърши рибата, те ще продължат да бъдат верни и предани на реката, защото безкрайността и безвремието на течението ги е направило завинаги зависими към могъщата природа. Огромните реки имат власт и над мен, в продължение на месеци тези естествени водни магистрали те отвеждат към моретата и океаните, прекарвайки те през кръговрата на живота.  

Целта на плаването по река Дунав  бе да тествам цялото си оборудване как функционира във всякакви условия, особено способностите на преносимото кану ALLY 16DR, предоставено от партньорите ми от магазин Camping Rocks.

За мен беше важно да пресея наличната екипировка в абсолютния минимум, и да изпробвам няколко добри практики с подръчни материали. Тук тестовете и опитът означават всичко. Догодина в Амазония вече няма да се питам дали е трябвало да взема още един нож или обувки, защото от първия момент в който ще стъпя в джунглата безопасността и напредъка ми ще зависят единствено от мен.

Плаването по Дунав започна от вливането на река Тимок в участъка събрал три граници. Тези на Сърбия, Румъния и България. Място което преди две десетилетия е било строго пазено, като същинска зоологическа градина. Лодката ми е сглобена, към мен се включват двама приятели –  Мирослав Николов с кану и Николай Петков с каяка си. Те ще бъдат мои спътници през  следващите два дни.  

Ден 1:  Сутринта в 8:30 оставяме зад гърбовете си река Тимок и гостоприемството на хората от село Куделин. Първите километри вятъра е попътен – западен, посоката на реката чист изток. При навлизането на 821 речен километър меандрите започват да се вият на север и юг, насрещния и страничен вятър който излиза ни кара да си пробиваме пътя напред  здраво стиснали греблата. До края на денят разпръснати далеч един от друг блъскаме вълните усърдно.

В тези тежки условия 21 килограмовото ми кану е изключително трудно за управление с единично гребло.  Подържането на задения курс в тези условия ме сблъсква с първите уроци относно стабилност и плаваемостта на лодката. С нейната дължина от 4 метра и 90 сантиметра, леката си конструкция, високи бордове и дигнат нос, създаваха площ в която вятъра да бие като в платно.  Въпреки големите вълни които няколко пъти ме завъртаха странично и удряха опасно борда, кануто се държеше изключително стабилно. Това, че конструкцията му бе съставена от алуминиеви рейки облечени в  мушама от PVC правеше лодката гъвкава върху вълните омекотявайки всеки удар. Чувствах я като змия която се гъне, а през кожата й непосредствено усещах настроенията на реката.  Въпреки тази стабилност, прогреса ми в плаването бе крайно неудовлетворителен. Бях наредил цялата си екипировка и храна в предния сектор на палубата за да изравня общата тежест спрямо кануто, но дори и наполовина не покривах капацитета за товар.  Причината е, че този модел е създаден за дълги експедиции, голям багаж и двама души на борда му. А аз съм минималист от към екипировка и съм сам човек. Но нуждата от разглобяемо и лесно преносимо кану, което се е доказало в различни експедиции по света доведе до настоящия ми избор. За крайното решение ми повлия съвета на изследователя Джон Харисън с който си пишем през годината. Неговия опит натрупан през 80-те години в джунглите на Амазония е респектиращ, да съм близо до такъв човек е истински късмет за мен.

Сега знам, че просто трябва да свикна с по-голямата лодка, да се нагодя и да наблегна повече на нейните плюсове. Като първи от тях е, че мога да спя удобно на борда й, когато нощта ме завари във водната джунгла.

Коктейла – вятър и вълни днес се предлага до залез слънце. Откъснал съм се далеч назад от приятелите ми, на хоризонта напред, оранжевия каяк на Ники ми служи за коректив на вярната посока. Град Видин остава назад. Управлявам по-умело, сменил съм позата за гребане от седяща на позиция направо върху коленете си. Единичното гребло е заменено с двойно. Раз-два-три.  Напредвам към зададената посока без вече градус отклонение.  Раз- два-три. Темпото и загребванията са в точен ритъм с вълните и пулуса ми. Раз-два-три. Мога да продължа до края на всичката вода която ми се изпречи на света. С тази нагласа акостирам на първия ни бивак в 20 часа на брега, точно срещу остров Богдан.  Приятелите ми Миро и Ники са още в реката. Раз-два-три. Завързвам хамака за през нощта. При нас идват да споделят огъня Иван, който пристига от София и Мариета което шофира джипа служещ ни за транспорт на лодките. Скоро всички лягат скрити от комарите в палатките си. Броя дузина падащи звезди затваряйки очи в люлката на хамака ми. 62 км. за деня.

Ден 2:  Тръгваме късно (9:30) метеорологичните  условия са идентични с вчерашния ден. Навлизаме в румънски води за да избегнем насрещния вятър. Граничен катер ни прихваща, любезно сме подканени да минем от българската страна на реката. Крайна ни цел по план е остров Цибър, но организираме бивака си на около 20 километра преди острова. Мястото е хубаво, ниско до реката сред водни дървета които през пролетта са заляти от пълноводието. Тази вечер към нас се присъединява само Мариета. Около 50 км за деня.

Ден 3:  На следващата сутрин тръгваме още по-късно. Часът е 10:30, жегата е над 35 градуса. Целта по първоначалната план-програма е вечерта да акостираме на остров Есперанто, но с натупаното още от вчера забавяне ще плаваме според обстоятелствата.  В 17 часа пристигаме на пристана преди град Козлодуй, където е закотвен легендарния кораб Радецки. Тук се разделям с приятелите ми. Миро ми връчва за сбогом един кокосов орех, махвам му бързо и започвам да греба бързо по главното течение на реката.  Не се обръщам повече, искам да се отдалеча максимално до падането на нощта, не мисля за нищо друго освен да за това да не спирам дори за миг да греба.  Подминавам дългия остров Козлодуй като заобикалям десетки наноси и риболовни линия по пътя си. Последните лъчи на слънцето ме облизват няколко километра преди пристанище Оряхово, следвам светлините на крановете му като ориентир в сумрака. Изравнявайки се с пристана заобикалям на безопасно разстояние закотвените шлепове, предпочитам да не паля челника си за да не привличам насекомите. Един кораб излиза на заден от пристанището с форсиран двигател,  пред мен се изправя стена от метал. Опитвам се да отгатна посоката на маневрата за да избегна турболенцията която завихрят перките му във водата. Давам три единични сигнала с миньорската си лампа. От кораба на свой ред ме осветяват с прожектор си, като завъртат снопа светлина към десния си борд също три пъти. По този начин ми показват от къде да заобиколя кораба им. Бързо подминавам желязния кавалер под погледите на десетки пътници.  След четири и половина часа непрекъснато гребане достигам до брега в 21:40, връзвам кануто, монтирам за минута хамака в облак от комари. Скачам гол в тъмната вода, изкъпвам се набързо след което с един скок се озовавам в утробата на моята люлка.  57 км за деня.

Ден 4: Ставам рано правя кафе и цял час правя инвентаризация на екипировката и храната. Всичко е изчислено правилно, почти нищо излишно не съм взел.  Преди да тръгна правя експеримент,  пълня до половина кануто с вода и влизам в реката, лодката почти потъва. С усилие я обръщам наобратно, така както съм във водата. Появява се следващ проблем не успявам да се кача обратно в лодката без да я обърна, твърде е гъвкава конструкцията й за да се стоваря на борда с едно набиране. Още по-зле за мен в такава ситуация. Добирам се до брега и товаря багажа бързо. В 8:30 вече загребвам първите си метри за денят.  Днес съм решил да наваксам план-графика, тоест бивак на село Загражден. Вятъра продължава да е насрещен, температурата също е висока. Кожата ми изгаря, особено болезнено е на устните ми. Мазолите по дланите са се превърнали във формата и твърдостта на вулканични скали. Не обръщам внимание на тези малки неудобства, чувствам се отлично. Влизам в моя режим , духовен и физически – фокусирам съзнанието си на предстоящата цел Амазония, прехвърляйки в съзнанието си десетките неща с които ще се сблъсквам. Гребането, слънцето и вятъра ми помагат да навлизам все по-дълбоко в себе си, в джунглата и в заобикалящата ме река Дунав. Сетивата и мускулите ми работя от изгрев до залез, храня се веднъж на ден, изпивам повече от четири литра вода. В това състояние като в сън изживявам живота си най-пълноценно. Слънцето прехвърли половината си път, въздуха е тежък като в леярна.  Подминавах село Горни Вадим, спрях за малко да надраскам някой идеи в тефтера относно преправянето на кануто и отделни елементи от екипировката.  След  селото реката се гънеше на североизток чак до румънския остров Корабия  и крайната ми цел Загражден. До там ме деляха около 25 километра. Но в тази чупка на реката бях натиснат фронтално от североизточен вятър, развил скорост именно в тази си отсечка. Опитвах се да държа лодката далеч от десния бряг, но неуспешно, загребванията ми наподобяваха повече вдигане на тежести.  Изтощен пуснах греблото и за минута вятъра ме залепи към брега. Починах малко и започнах да тегля с въже лодката в плиткото. Взех решение да заобиколя по крайбрежната ивица, но тинята е дълбока и ходенето по нея изключително трудоемко. Стъпвах и потъвах до коленете, губя сили да изкарвам навън краката си за следващата крачка. Напреднах 200 метра за час, тинята засмука завинаги единия ми крокс, вече до гърди се въргалям в лепкава кал. Загубих много време в този залив, който кръстих Бермудски. Между временно хващам змия с размер от 150 см, съска заплашително. Привечер подминавам Загражден и акостирам по надолу по течението на каменист бряг. Паля огън, изпирам дрехите за утре, разпъвам хамака – ежедневие. Слънцето залязва, риба тук там плиска водата. Хвърлям черноморска мида за стръв (леко вмирисана), разполагам само с корда и кука, кълве няколко пъти но не успявам да засека. Знам, че влакното ми е слабо за голям хищник, но разполагам с достатъчно влакно в макарата. За да оставя рибата да плува наоколо само срещу достатъчно съпротивление, за да й позволя да продължи да се движи, накрая да се измори и да обърне корем. Съжалявам, че не взех със себе си 10 метрова  мрежа, постоянно се натъквам в малките канали и заблатени райони на реката на идеалните места за добър улов. Разбира се, Дунав не гъмжи от риба както реките и блатата на Амазония, но все пак тук има възможност за екстремно оцеляване. Последно замятане преди лягане. Луната осветява нощното небе. 57 км за деня.

Ден 5: В този ден вятъра замлъкна и дойде ред на знойната жега. Пясъчните наноси по река зачестиха, за да не засядам се налагаше да ги заобикалям постоянно, това добави допълнителни километри. Тези лабиринти бяха се превърнали в убежище за хиляди птици – корморани, чайки, пеликани и чапли. Някой белочела рибарка прехвърчаше с рибка в човка ниско над мен. Минавам през десетки острови, откривах перфектни местенца за риболов. Вече се движих по план, нощта щях да прекарам на най-големия дунавски остров Персин, една истинска джунгла разположена срещу град Белене. Това е любимия ми остров на който функционира и затвор. Избирам да спра на най-северния остров на име Милка в таен канал, достъпа до брега те изправя пред гъста растителност. Сеча със маче за да си проправя път. В непосредствена близост се е заселила цяла колония от корморани. Истинска какафония от крясъци и плющящи криле. Това е сигурен знак, че и рибата тук е в изобилие. Водата около полупотопените храсталаци ври и кипи. Монирам бързо хамака, изсичам дърва за огнището и скачам гол във водата да се спася от хищните комари, които съм събудил от дълбините на островната джунгла. Пърхам от щастие. Само на 5 метра съм от брега и лагера, но в оплетената гъста растителност човек не може да забележи нищо. Сякаш съм се телепортирал в селвата на Амазония. По-късно се захващам отново с риболов, хвърлям куката в потопените храсталаци, нещо се радвижва там долу. Все момент очаквам да извлека някой пираня кажу, за съжаление този лакомник не плува в северното полукълбо.  Ето, че нещо захапва стръвта, освобождавам няколко намотки влакно, рибата определено е голяма и се залепя на дъното в дълбокото. Не можех да я издърпам, определено щях да скъсам тънкото влакно. Рибата реши да навлезе още по-навътре, кордата ми проряза повърхността на водата като ми показа посоката й. В средата на канала стърчаха клоните на голямо дърво, ако рибата стигнеше до там влакното нямаше да издържи или ще се оплете. Рибата предприе нова атака, дръпнах рязко с пръсти за да я изкарам на повърхността. Изместих посоката, насочвайки тегленето нагоре и надолу под повърхността, и внезапно ето я и нея: наистина бе голяма риба. В следващи момент усетих как влакното става свободно и линията е прекъсната. Губя куката, както и шанса си за прясна вечеря. Правя още няколко опита като влизам с лодка.  59 км за деня.

Ден 6: Отново горещ ден, без грам вятър и така ще бъде до края на плаването ми. Разпъвам бивака си в близост до парк Русенски лом. Намирам се на пясъчен нанос, където липсват дървета за да разпъна хамака си, импровизирам леглото си. 67 км за деня.

Ден 7: приключва на малък остров след село Ряхово. След град Русе реката е замърсена, спирам да се къпя и да събирам вода. 57 км за деня.

Ден 8: Пристигам до крайната точка – град Силистра. 83 км. за деня.

ОБЩО:  8 ДНИ,  490 КМ.